Българското посолство в Брюксел бе домакин на среща на зрелостниците от Българското неделно училище "Пейо Яворов" с екипа на дипломатическата ни мисия в белгийската столица. Целта на тази първа по рода си среща бе младите хора да видят какво работят дипломатите, какво представлява дипломатическата служба и да научат повече за ролята на българската дипломация в съвременния свят. "Идеята есрещите със завършващите ученици да се превърнат в традиция", каза Веселина Желязкова, аташе към Посолството ни в Брюксел.

"Спонтанно се роди идеята всяка година да осъществяваме една такава среща тук. Да запознаем българските абитуриенти с дейността на едно дипломатическо представителство, като им разкажем малко повече за възможностите, които могат да имат за реализиране в България, както в различните ведомства, така и в частния сектор. Има много такива инициативи, които се провеждат в България от различни компании с цел да се привлекат младите хора. Една от основните цели, които искаме да постигнем, е чувството за принадлежност към обществото. Усещането за институционална подкрепа на тези млади наши сънародници и увереността, че ние стоим зад тях, както по време на тяхното образование, така и след това, когато вече се запознаят с професионалния свят", каза Веселина Желязкова.

В открит разговор Веселина Желязкова отговаряше на въпросите на младите хора, които най-вече се интересуват от възможностите за стажове в българските институции и програми за специализация.

"Това, което ние забелязваме в разговорите си с тях е, че те изпитват силно желание за тази връзка с България. Аз им разказах моя личен опит, защото така успявам да вляза в техните обувки, ако мога така да се изразя. Аз също съм дъщеря на емигранти. Израсла съм в чужбина, но въпреки възможността си да продължа в Италия, реших да се върна в България. И, да, малко по-бавно, малко по-трудно, но в крайна сметка успях да реализирам мечтата си и да работя за българската кауза, за българските интереси в България. Опитвам се по-скоро човешки да им предам опита да не се страхуват. Да не оставят да бъдат разубеждавани, че в България нещата са така безнадеждни. А да вярват, че щом сърцето ги тегли натам, то има защо. Защото това е нашият корен и ние наистина трябва да се опитваме поне да дадем шанс той да се развие. Конкретно, най-честите въпроси са как биха могли да започнат кариера в някоя от институциите и ведомствата. Аз представих възможностите, които предоставя Външното ни министерство чрез Дипломатическия институт, както и чрез конкурса за стажант-аташета, който се провежда всяка година и цели да привлече повече млади хора към дипломатическата служба, която в последните години изпитва остър недостиг на кадри. Въпреки естеството на работа, което е изключително интересно, въпреки престижността на тази професия, която според мен е призвание – да работиш в полза на обществените нужди. Имаме нужда и самата държава да застане зад тази кауза, защото няма как да бъдем привлекателни, ако ние не сме първият пример за това. Освен личното убеждение и призвание да се посветиш на такъв тип професия, ти трябва да имаш и практическата подкрепа на държавата и на институциите. Това означава да предоставяш интересни и адекватни условия, които да привличат тези млади хора. В момента битката и конкуренцията в България е безумно жестока както в частния, така и в държавния сектор, защото кадрите са много малко. И за съжаление, от гледна точка на институцията,  по-голяма част от младите хора се насочват към частния сектор и в държавния започваме да изпитваме недостиг", сподели притесненията си Веселина Желязкова.

По време на срещата всеки от зрелостниците сподели своята лична история, мечти и планове за бъдещето. Някои от младите хора се виждат като юристи, други като дипломати, архитекти, инженери и психолози. Всички ще продължат образованието си в университети в различни европейски страни.

Как вижда бъдещето си младата Надя Дъглас, която завършва френския колеж "Сен Мишел" в Брюксел?

"Искам да уча право на три езика – френски, фламандски и английски, защото езиците ми се отдават. Аз се виждам по-скоро като дипломат, който ще подобри отношенията между страните и ще поддържа връзка с хората. Искам да помагам на хора, които имат нужда. Това ми е амбицията в живота, да мога да помагам на хората... Има много възможности в сферата на дипломацията. Другата ми мечта е да пътувам, да откривам света и хората, различните култури. Много ми помогна срещата с различните дипломати. Има много отворени врати в България, както и в други държави", каза зрелостничката.

Съвсем различни са амбициите на Сава Георгиев:

"Следващата година искам да уча инженерство в Свободния университет на Брюксел. За мен физиката е много интересна. В училище това ми е най - интересният предмет и искам и в бъдеще да се занимавам с физика", казва дванайсетокласникът.

18-годишната Елица Господинова от другата година ще учи архитектура, но признава, че все още има колебания:

"За момента съм приета в Университета в Айндховен, Нидерландия, но усещам, че това не е мястото за мен. Иначе съм кандидатствала в три университета в Ирландия и два в Италия... В момента се интересувам от интериорен дизайн и от дълготрайни екологични начини за конструкция и създаване на архитектура. Готова съм да видя и да науча нови неща. Ако по време на образованието ми хрумнат нови неща или преценя, че нещо ме влече повече, готова съм да си променя посоката. Не съм се фокусирала върху една идея, на която държа непременно. Ако завърша в чужбина, за да се завърна в България, със сигурност трябва да премина някакъв вид изпит или някакъв стаж, за да покажа, че мога да практикувам като архитект", казва нашата млада сънародничка.

"Аз ще завърша Европейското училище в Брюксел и догодина искам да уча право в Университета в Тилбурх, Нидерландия, където вече съм приет – споделя 17-годишният Симеон Гороломов. – През април по време на "отворените врати" отидох в университета, слушах малко лекции, поговорих с някои от професорите и много ми хареса програмата. Много ми хареса и университетът. Близо е до Брюксел. Много ми е мерак да стана адвокат. В България съм живял като малък. За връщане в България засега не мисля, може би в бъдеще, след като си завърша обучението", казва абитуриентът.

Не е сигурна в посоката, в която ще поеме, и Благовеста Христова:

"Още се чудя дали да уча в университет в Льовен или в Брюксел. Специалността, която съм избрала е психология. Благодарение на стажа, който карах тази година при психоложка в старчески дом, знам, че искам да решавам проблемите на хората. За сега планът ми е да завърша тук, да натрупам малко опит в Белгия и след време като се почувствам достатъчно сигурна, да се завърна в България и да се опитам да предам този опит и да го развия и там", споделя амбициите си младото момиче.

Снимки: Даниела Големинова