57 жилищни блока са необитаеми след падането на балистична ракета от Иран в израелският град Бат Ям - един от красивите морски курорти на еврейската държава. Техните обитатели са настанени в хотели, но и в културни домове спортни съоръжения и др. 8 са убитите от тези 57 жилищни блока. Една от загиналите е родената в София Бела Ашкенази, чиито съпруг Хаим и сина им са изписани вече от болница, но са с тежки травми от парчета от бомбата и все още не могат да говорят. За преселниците от България в Бат Ям и от съседния град Яфо, Бела (Белинда) и Хаим Ашкенази са свързани с културния клуб на българската общност, на която Хаим Ашкенази е бил секретар близо 30 години.
Ето какво сподели за БНР дългогодишния председател на българския клуб Пинхас Мизрахи:
"Благодаря на радиото, че се сетихте да почетете паметта на Бела и да си спомните за бита и традициите на “българската“ общност тук, на която Бела и Хаим бяха едни от стожерите.
От няколко години клубът ни пустее. И ние и нашите членове остаряхме. Тази година празнувахме 100-годишнината на Хаим, а с Бела бяхме връстници - на по 94. Нямаше българска делегация или дипломати от България, които да не сме посрещали в клуба с прекрасната пита, която Бела всеки път изпичаше с шарена сол. Прочути бяха нашите фолклорни петъци. Следобед канехме оркестър и пристигаха всички, които обичаха народни и стари градски песни, както и естрадни и популярни песни от края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Следобедът винаги завършваше с хоро.
Най-често оркестърът бе на Ничко Машиах, а певицата бе бивша солистка на ансамбъл "Филип Кутев", дошла като лична асистентка на някаква баба в самото начало на 90-те години на миналия век и останала в Израел. Двете с Бела правеха и прекрасните баници, от които посетителите можеха да си поръчат. Баниците на Бела бяха по-сочни, а на певицата по-хрускави. В клуба е гостувал и прочутия хор на българските евреи „Цадиков“. Тогава залата не стигаше и нареждахме столове по цялото ларго. А когато хорът са дирижираше от Ицко Грациани, на тези концерти пристигаха на само българите, но и всички останали.
Бела беше активистка в женското движение на българките. Членовете му се срещаха в нашия клуб. Имаше различни беседи. Всяка от жените идваше с ръкоделие, а често и с поднос с някакъв специалитет, с който да почерпи. След това си разменяха готварски рецепти и дребна клюки, говореха за прочетени книги, театрални постановки и филми. Освен това пееха заедно. В края на миналия век и в началото на този българите се бяха позамогнали и започваха да пътешестват по света. Правеха и презентации на местата, където са били с илюстрации с диапозитиви."
При втората голяма вълна на преселение в Израел, след като отвориха границите през 90-те години на миналия век, за мнозина новопристигнали, които не знаеха езика, бавно и трудно им признаваха университетските дипломи и беше важно поне да си намерят каквато и да е работа, за да си хранят семействата, клубът на "българите" беше важно място за съвети, помощ и глътка въздух от Родината. За тях Бела и Хаим Ашкенази откриха личната си библиотека и заемаха книги. В нея имаше произведени на нашите класици и преводна литература издавани през четиридесетте години на миналия век в България.
Собствениците им разказваха, че и при тяхното преселение е имало лимит за багажа, но книгите са били особено важни и са се отказали от битови вещи и дрехи, за да ти пренесат. Но най- ценното бяха книги на съвременни автори с автографи. Повечето от тях са имали литературни четения в клуба, сред което са подарявали книга с автограф на Бела и Хаим Ашкенази.
Такава бе стихосбирката с избрани стихове на Валери Петров например. Други, явно са били носени като дар от различни делегации, като част от тях са били предварително подписвани от автора в България, като книги на Димитър Димов, Йордан Радичков и Ивайло Петров и др. Знаем, че за библиотека не са жали както за човек, но тази иранска бомба направи на пепел и това богатство.
Още по темата в звуковия файл.
