Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Юношеството – възрастта на кризи и търсене на себе си

| обновено на 21.05.25 в 09:54
Снимката е илюстративна.
Снимка: @pixabay

Днешните абитуриенти са децата, на които се наложи още в 7. клас – в ключовия момент за кандидатстване в гимназия – да преминат към онлайн обучение. По-късно, когато вече влязоха в гимназия, отново останаха по домовете си, без възможност да се запознаят с новите си учители и съученици. Въпреки това се адаптираха, устояха. Дори до вчера не беше сигурно дали ще могат да стигнат до мястото за провеждане на изпита – поне що се отнася до софийските младежи и техните родители, които трябваше да мислят и за това.

Какви са днешните млади? Това са деца, които не просто не познават света преди интернет – те не познават свят без социални мрежи, без ярка поляризация на мненията. Не помнят свят без екстремни климатични, политически и социални промени. Разбираме ли ги? Разбират ли те себе си? За това говорим с моя събеседник – проф. Орлин Тодоров.

В предаването "Време за наука" той каза:

"Юношеството е най-летливата и непостоянна възраст. То се характеризира с кризи – но основната цел на тези кризи не е разрушението, а изграждането. Това са кризи на влизането в мястото на възрастния.

В хода на тези кризи някои юноши стават пасивни, затворени, изпитват трудности. Други изразяват вътрешния си свят чрез действия – понякога бурни. Това е най-значимата възраст в човешкото развитие.

За първи път в живота ти всички фактори, които се опитват да те ограничат, са толкова силни – биологичният механизъм, който те тласка към растеж. Хормонът на растежа е на максимални нива – толкова активен е бил само в бебешка възраст. В същото време в префронталния кортекс настъпват големи промени – създават се нови невронни връзки, стабилизират се съществуващите. Поради това юношите са импулсивни, търсещи, понякога резки.

Юношата има една основна задача – да разбере кой е, какъв е, къде се намира. Това се случва в психично и социално отношение чрез така наречения "юношески процес". Той включва три големи теми:

Първо – да престанеш да бъдеш дете, което означава и символичен траур по детството. Второ – бунт срещу родителите, които досега са били авторитет. И трето – да започнеш да живееш в един нормативен, социален свят, но вече сред свои – себеподобни."

По отношение на добродетелите, проф. Тодоров добави:

"От моя гледна точка това е трагично. Добродетелите не се преподават и не се заучават. Те трябва да бъдат преживени, предадени чрез личен пример."

Слушай! 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Елисавета Наумова

Стволовите клетки – "гръбнакът" на живота

Разговор с проф. Елисавета Наумова, ръководител на специализираната клиника в Александровска болница. Опитният имунолог разказа за необятната наука и практика в областта на клиничната имунология, за постиженията в лечението на редки и автоимунни болести. Говорихме и за работата на клетъчната банка, частично и за правилата за донорство на клетки и..

публикувано на 06.06.25 в 09:08
Светилище Ескулап

Бутринт в Албания – нагледен урок по история

Кореспондентът на "Покана за пътуване" с базов лагер в Испания, но с адреси по целия свят – Бойка Велинова, този път обещава да ни разходи до Бутринт. Едно от историческите места в Албания, застинало сякаш в капсула на времето. Парченца от Древна Гърция, Римската империя, Венеция   и Османската империя са разхвърляни по хълма край едноименното..

публикувано на 06.06.25 в 08:50

Левът като обитател на кесията

Отправна точка в този епизод от предаването "Премълчаната история" е приетият преди 145 години Закон в Народното събрание на страната за създаването на левова парична система. Перипетиите преди, по време и след това събитие са обект на разговора ни с историците и икономистите професор Иван Русев от Варненския университет, с доцент Християн Атанасов,..

публикувано на 05.06.25 в 11:11

Българският принос в изучаването на Антарктида – 1 епизод

Над 25 научноизследователски проекта се реализираха по време на приключилата официално преди дни 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е от най-мащабната откъм научни цели и посетители на базата, както и най-амбициозната откъм обхват на научните изследвания. Така започва втората поредица на РЕ, посветена на българското присъствие на остров..

публикувано на 03.06.25 в 08:10

Резултати от конкурса Зрящи сърца 2025

За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..

публикувано на 02.06.25 в 17:35
OSZAR »